Идея и практика на новобългарската просвета

През XVIII в. Османската империя започва да отслабва, а сред българското общество настъпва голямо оживление.. Началото е поставено т.нар Новобългарско просветно движение. Съществува известен спор от кой момент можем да говорим за новобългарската книжнина и просвета, които някои автори приемат, че това става с разпространение на дамаскинарската литература. Други написване на история е Славянобългарска, трети с написването на Рибен буквар, а четвърти дори със Софроний Врачански с една от своите книги поставя това начало. Важно е обаче, че новобългарската просвета движение се съсредоточава с усилията на просветни, културни дейци, за да се постави началото на Националното светско училища в България. Под новобългарска просвета, трябва да се разбира обучени на говорим  български език, чрез книги написани на новобългарски език, чрез светско училищно съдържание  и отделяне на училището от църквата. Обобщава усилията на всички просветни и културни дейци, можем да направим няколко извода:

1.                  Създава се теоретичната основа на новобългарското образование, която съдържа възгледи за организацията, съдържанието, методиката на обучението и възпитанието в училище.

2.                  Постепенно се създават учители и училищата се обезпечават материално с учебници, учебни помагала, строят се училищни сгради, написали са около 300 учебника за кратко време, след като е издаден Рибния буквар до освобождението на България за създадени от буквара.

3.                  Оформят се различни видове степени. Новобългарски училища-взаимни, класни, средни, специални, мъжки и девически училища.

4.                  За възрастните създават извън училищни органи за масова просвета това са читалища,  женски дружества и др., които организират неделни училища, литература, музикални вечери и четене на книги.

В предусловието на „ Славянобългарска история ” от 1762 г. Паисий Хилендарски развива ясни мисли за българското образование: „ Но поради що ти, глупави човече се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците.

Ясни и точни мисли споделя и Софроний Врачански ( 1739 – 1813г. ).

В двата видински сборника от 1802 г. той изисква пробуждане на духовната свяст (съзнание) на българския народ. Настоява еднородниците му да изучат „чадата свои на мудрое книжное учение”, за да се избавят от робската си участ. С тези просвещенски идеи Софроний издига в култ знанието и науката за напредъка на човека. Това се вижда и в „Неделник” и в „Театрон политикон” и в трактата „Филосовкие мудрости” от втория видински сборник.

Редица българи учат в гръцки гимназии. На първо място това е Великата национална школа в Истанбул – Куручешме. Там са учили Гавраил Кръстевич, Сава Доброплодни, Иван Богоров, Георги С. Раковски, Димитър Душанов, Павел Бобеков и др.

Някои от възпитаниците на български училища преподават в елонобългарските училища, други във взаимните, трети в класните училища, четвърти завършват университетите и след това, според възможностите си помагат на българското образование. Много от споменатите българи издигат и споделят идеята за новобългарското образование и с реалнатаси помощ спомагат тази идея да стане реална практика.

Какво да се разбира под новобългарска просвета? 

1.  Обучение на говорим български език.

2. Обучение чрез книги написани на новобългарски език.

3. Светско учебно съдържание.

4.Еманципация на училището от църквата.

5.  Масовост и демократичност.

6.  Постепенно поставяне на дейностите в училището в полза на църковната, а после и на национално-освободителната борба.

7. Съдействие за преминаване на образованието и културата от етически в национални.

В това отношение е необходимо да се посочи, че има спор, кога започва новобългарската книжнина. Едни автори сочат, че началото и е с разпространение на дамаскинарската литература. Други приемат за нейно начало 1762 г., когато е написана „История славянооболгарская”. Трети смятат, че новобългарският език се изявява в книгата на С. Врачански „Кириакодромион, сиреч неделник” от 1806 г. Четвърти полагат за начало на новобългарската книжнина „Буквар с различни поучения” на П. Берон от 1824 г. Неофит Рилски смята, че в основата на новобългарската писменост трябва да се постави черковнославянската. П. Берон настоява в нейната основа да се постави местният диалект.

През 1828 г. Константин Фотинов открива част мъжко взаимно училище в Смирна (Измир), където използва преимуществено гръцки език. В началото на 30-те г. на XIX в. Васил Евстатиев Априлов, който е добре запознат с гръцките решения и практика в областта на взаимните училища започва да изпълнява замисъла си за българско мъжко взаимно училище. Неофит Рилски се заема с изучаване на взаимоучителната система теоретично – чрез литературни източници и методически ръководства и практически чрез наблюдаване работата на взаимния учител. При съставянето на българските взаимоучителни таблици Хеофит Рилски ползва комплект руски учебни таблици, които са му предоставени от Васил Априлов и Н. Палаузов чрез братя Мустакови в Букурещ. Първото ръководство на Неофит Рилски се нарича „Изложение предания на Габровското взаимно училище”, вероятно от 1834 г. написано е в две вертикални колони. В лявата колона под номерация от 1 до 33 са формулирани действията на учениците, главните и второстепенните показатели по четене и писане, на дверниците, на главния (общия) надзирател и надзирателите по благочиние. В дясната колона са посечени сигналите, които се подават от учителя и главния надзирател, както и какво се прави от учениците след сигнала. Първата половина от учебния ден е структурирана така: обща организация на учениците за запознаване с учебните занаятия; организационна подготовка за обучението по писане; писане; организационна подготовка за обучениетопо по четене;четене. След обяд следва същото, но с обучение по писане на цифри за най-малките и четирите действия по аритметикаТържественото откриване на първото мъжко новобългарско взаимно училище става с водосвет на 2 февруари 1835 г. с 60 ученика. Учебните занятия почват по руски взаимоучителни таблици, защото българските се отпечатват към средата на 1835 г. Таблиците имат енциклопедично съдържание – освен азбука, срички, изречения, елементи на граматика, молитви, те съдържат знания по нравоучение, хигиена, физическа география, елементи на астрономия, славянски и арабски цифри, четирите аритметични действия, някои истирически сведения. Габорвското училище бързо става общодостъпно и общонародно.