Кратък преглед на образованието след падането на България под турско робство

   

   След падането на България под турско робство през 1396 г. за българската просвета настъпват тежки времена. Настъпва разрушение на българската църковна и манастирска организация, а с това и на българското образователно дело. Българският интелектуален елит или е погубен или емигрира. За дълго време се забранява строежа и обновлението на християнски храмове. По правило възпитанието е в семейството или селската общност, подхранвано от традиционализма  и с консервативен характер. Възпитателните средства са устните предания, участие в православните християнски служби, съблюдаване на християнските норми, при възможност четене на различна книжнина. Част от прослойките в българския народ имат ограничени права и свободи, което техните поселения основни пазители за българщината, заедно с духовенството на оцелелите или възстановени по – късно манастири и църкви. Тези прослойки са войниганите, дервентджиите, рударите и обработващите земи на джамии и болници. Войниганите изпълняват спомагателна военна служба. Дерветджиите пазят проходите, а рударите разработват    находища и извличат метал за нуждите на армията. В техните селища и в някои манастири се появяват първите килийни училища