Просветно дело при българските католици

   Илия Маринов (ок. 1601 – 1641) е роден Чипровци .Завършил е Клементинския колеж в Рим. Учи в право Римския университет. Става софийски католически епископ през 1624 г. Епископската църква обаче е в Чипровци.

   Петър Богдан – Бакшев (1601 – 1674) е роден в Чипровци. Учи първо във Францинсканския манастир, създаден от П. Сонолит в родното си село. Бил е католически епископ, а през 1642 г. за първи български католически архиепископ в София. Той е голям български родолюбец. От името на православни и католици води преговори за подкрепа на евентуално българско въстание от европейските владетели, което ни освободи от османските турци.

    П. Богдан издава две книги – “Размишления на бележития францискански светец Бонавентура за страстите господни”, “Благонравие небесно” и двете са превод от латински. Особен интерес и гордост пораждат оригиналните послания-доклади на П. Богдан до Конгрегацията на пропагандата в Рим. В доклада от 1640 г. пише: “ Това е царството България е прекрасно и е украсено с ширини поля, високи планини, хълмове, приятни гори, и дъбрави, напоено е от различни реки и води. В това царство има обилие от всякакъв вид житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне, злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово, произвежда различни плодове освен “морските плодове”, треви за добитъка, всякакви цветя; изобщо мога да кажа, че ако това царство би имало един господар, християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа”

   Филип Станиславов ( неизв. – 1674 ) е роден в с. Ореш, Свищовско. Завършва колежа в Лорето. През 1651 г. отпечатва в Рим “Абагар” – книгата е под формата на свитък, удобна е носене като силни мощи ( муска, която предпазва . Съдържа апокрифни молитви, затова Конгергацията на католическата пропаганда не упоменава участието си в отпечатването. Носи името си от апокрифното послание на несъществуващия цар Абагар до Исус.

   Георги Пеячевич ( 1655 – 1725 ) е един от водачите на чипровското въстание от 1688 г. След поражението му избягва в Австрия, където получава баронска титла от император Капл VI.

  

   Петър Парчевич ( около 1612 – 1674 ) учи в Лорето и Рим. Доктор е по каноническо право и богословие. Връща се като секретар на Марцианополската католическа епархия със седалище в Молдова. След това е викарий и архиепископ на епархията. През 1648 г. моли полския крал Владислав IV за помощ срещу османлиите, през 1650 г. пътува до Варшава, Виена и Венеция със същата цел. През 1674 г. посещава Рим и моли папа Климент X да потърси съдействие от Русия, която да се бори срещу Османската империя. Умира в Рим.

   

   Кръстьо Пейкич е католически книжовник от XVIII в. Пише на илирийски “Огледало на истината” през 1716 г., а след това го превежда и на латински език, книгата има богословска тематика.

   

   Павел Гайдаджиев – Дуванлията завършва през 1704 г. колежа в Лорето. Бил е свещеник в Пловдивско, епископ на Никополската епархия от 1776 г. Пише на новобългарски език с латински букви, той е първият, който обръща внимание на народната песен.