Мъжките новобългарски взаимни училища разкрити след Габровското

Самоков – есента на 1835 г. Пръв учител е Никола Тонджоров.
Етрополе – 1836 г.
Свищов – 1836 г. Пръв учител Христаки Павлович.
Свилен – 1836 г. Пръв учител е Димитър Инзов от Трявна.
Карлово – 1837 г. Пръв учител Христо поп Василев.
Копривщица – 1837 г. Пръв учител е Неофит Рилски.
Ново село (сега Благоево, Разградска област) – 1837 г.
Елена – 1838 г. Пръв учител Димитър Стателов от Лясковец.
Сопот – 1838 г. Пръв учител Христо поп Василев от Карлово.
Русе – 1838 г.
Казанлък – 1838 г. Пръв учител е Тачо Маната, ученик на Неофит Рилски.
Велико Търново – 1839 г. Пръв учител е Захарий Петров (Княжески) от с. Разкаяне, дн. Старозагорско.
Панагюрище – 1839 г. Пръв учител Генадий Рилски ор Разлог.
София – 1839 г. Пръв учител Захарий Икономов (Круша) от Самоков.
Стара Загора – 1841 г. Пръв учител Атанас Иванов.
Плевен – 1842 г. Пръв учител е Георги Чолаков.
Хасково – 1843 г. Пръв учител Стоян Станболов.
Пловдив – 1843 г. Пръв учител е Никола Тонджоров Кюстендил – 1844 г. Пръв учител Христо Иванов от Дупница.
Търговище – 1845 г.
Пазарджик – 1845 г. Пръв учител е Никифор поп Константинов.
Севлиево – 1845 г. Пръв учител Петко Р. Славейков.
Разград – 1847 г. с пръв учител Никола Икономов (1820 – 1897 г.). В Разградския музей се пази една преведена от Никола Икономов книга от гръцки „Еремия”. В нея се съдържа пълно описание (на гръцки)на взаимоучителния метод, по утвърденото помагало на Саразен. Никола Икономов пише „Земеделие” от 1853 г. и превежда от немски „Помагало без помощ”.
Ловеч – 1847 г. две училища. Първи учителив тях са Петко Р. Славейков и Венко Христов.
Райково (Смолян) – 1847 г.
Лом – 1848 г. Пръв учител е Кръстю Пишурката.
Троян – 1849 г. Пръв учител е Пенчо поп Иванов.
Добрич – 1857 г. Пръв учител е Димо Иванов.
Варна – 1862 г. Пръв учител е Сава Доброплодни от Сливен.