Католически училища в България през турското робство

   През 1595 г. започва сериозна католическа  мисия, когато папа Климент VIII изпраща група босненски францисканци за мисионери в северозападните български земи. Водачът им е Петър Солинат. През 1601 г. първоначално се установява в Чипровци, където Солинат открива францискански манстир и училище към него. Тя действа и в селата около Чипровци – Копиловци, Железна и Клисура. Петър Солихат става католически епископ на Софийската епархия през 1601 г., която обхваща католиците и в Тракия. Ареалът на католицизма постепенно се разпространява обхваща и Свищовско, Никополско, Пловдивско и североизточните български земи. Католически мисионери проникват и в тогавашните югозападни български земи: Охрид, Призрен, Скопие. В пловдивско през 1611-1612 г. 1622 г. – най- напред в Дуванли и в Ново Село.

    По- малки училища се откриват в Копиловци, Желязна, Клисура, Трънчовица ( Плевенско), селата около Свищов и Белене. Учебниците са написани на хърватски език. Мисионерите са ползвали още латински и италиански език. Самите училища се наричат “Училища по граматика”, а учителите са граматици. Един от най-известните е Иван Лилов, който е учителствал в Чипровци от 1635 г. до 1667 г.

    Католическите училища поддържат народностния дух и българското национално самосъзнание на учениците, които учат в тях. Католическата книжнина е богата за времето си и се състои певоди и оригинални книги, обхваща църковноучителни, богослужебни книги, богословски полемични съчинения, географски и исторически сведения.