Ян Амос Коменски - психодидактическия процесуализъм

   

Ян Амос Коменски (1592-1670)

   Най-голяма заслуга за полагане основите на дидактиката като наука има чешкият педагог Ян Амос Коменски (1592-1670). Той разглежда много дидактически въпроси с различни свои съчинения, най-значителните от които са "Велика дидактика" ', "Всеобщ съвет за подобряване на човешките дела" и "Най-нов метод за преподаване на езици". Своята "Дидактика" Я.А.Коменски написва на чешки език още през 1632 г., през 1638 г. я превежда на латински, но тя е отпечатана значително по-късно - едва през 1657 г. За него дидактиката е "всеобщо изкуство как да се обучават всички на всичко". Той разработва цялостна дидактическа система, която противопоставя на схоластиката и формализма на средновековното образование. Голяма негова заслуга е откриването и обосноваването на класно-урочната система на обучение, формулирането на общите изисквания към обучението и ученето, на дидактическите принципи и правила. Я.А.Коменски изтъква, че ако човек иска да стане човек, той трябва да се образова. Подрастващото поколение трябва да се образова заедно, затова са нужни училища. Обучението в училищата трябва да бъде всестранно. Основата за подобряването на училищата е в точния ред във всичко. Общата и съвършената организация на училищата трябва да се основава на принципа за природосъобразност, на реда, който съществува в природата. Човек е част от самата природа и трябва да се формира и възпитава съгласно нейните закони.

   Тези постановки Коменски доразвива в труда си "Всеобщ съвет за подобряване на човешките дела" и по-специално в две от неговите седем основни части "Пансофия" ("Всеобща мъдрост") и "Пампедия" ("Всеобщо възпитание"). В пансофията (всемъдростта) той вижда истинската панацея против всички човешки пороци. Тя е единствената съкровищница на идеи, компендиум на цялата човешка мъдрост. Пансофията произтича от панхармонията, съгласно която всичко в света е съгласувано помежду си и отделните части на цялото притежават всички черти, характерни за него. За Коменски пампедията (всеобщото възпитание) е път към пансофията (всемъдростта), която е основно средство за хуманизация на човека. Само всеобщата просвета може да помогне на хората да станат мъдри и благоразумни. При това от първостепенна важност е да се осигуряват най-благоприятни условия за развитието на човешкия интелект. Управлението на собствения ум Я.А.Коменски определя като матетика или изкуство всеки сам да се учи, за разлика от дидактиката, която разглежда като изкуство за обучение, т.е. като управление на чужд ум. Той не само съпоставя матетиката с дидактиката, но и формулира редица препоръки как човек сам да се учи и как да обучава други. Според него крайната цел на пандидактиката или на изкуството на обучението е всичко преподавано да се научи съвършено, и то по един надежден, бърз и увлекателен начин. Пандидаскалията изисква универсален учител, умеещ да обучава всички на всичко е цел да се постигне пълно човешко съвършенство. Главното, което характеризира всяко училище - това са учениците, учителите и хубавите книги, чрез които учителите не само образоват учениците, а и възпитават у тях добри нрави. Пълният набор от книги, предназначени за универсално образование и съставени по законите на универсалния метод Коменски определя като панбиблия. Според него такива книги не трябва нито да са многобройни, нито да са многословни. Напълно достатъчни са само няколко книги, стига те да отговарят на основните закони за тяхното написване и използуване.

   Докато във "Велика дидактика" Я.А.Коменски използува главно синкретичния метод на разсъждение и доказателство, основаващ се на аналогията и сравнението, в труда му "Най-нов метод за преподаване на езици" (1644-1646) преобладава дедуктивно-аналитичният подход. Не случайно десета глава на този труд е назована "Аналитична дидактика". В нея е налице опит сенсуалистичният емпиризъм (на Франсис Бейкън) да се съчетае с гносеологическия рационализъм (на Рене Декарт). Тук законите на обучението се извеждат не само по аналогия на природните закони, а и като модификация на законите на познанието, на движението на мисленето от явлението към същността. По същество Я.А.Коменски разкрива най-важните етапи (фази) на процеса на обучение - от възприемането от учениците на учебния материал до неговото затвърдяване и приложение (внедряване). При това той акцентира върху подготовката за възприемане на учебния материал, върху постепенното подаване на този материал в непрекъснатия поток на обучението с помощта на примери, правила и усвояването му по пътя на подражанието и практическото приложение. Особено ценни са неговите постановки за единството между усвояването на знанията и развитието на познавателните способности на учениците. С основание някои автори разглеждат Коменски като един от най-ранните представители на психодидактическия процесуализъм.